Марияна Цибранска-Костова
Писмеността е едно от най-важните достижения на човечеството. Думата буква, на старобългарски боукꙑ, е със старогермански произход и първоначално означава ‘пръчка или дъсчица, на която са издълбани различни знаци за записване на календарни и астрономически сведения’. Това са така наречените „черти и резки“, за които говори Черноризец Храбър. Буква има същия корен като бук – широколистното дърво, чиято кора германските племена са използвали, за да дълбаят по нея своите руни. Още в старобългарските евангелия думата придобива съвременното значение – ‘буква; графичен знак за звук от речта; елемент от писмена система’. Производна от думата буква е боукарь ‘грамотен човек, който знае буквите; преписвач, книжовник’.
В старобългарски буквите се наричат още писмена или книги. Думата кънига е с китайски произход и обхваща множество значения – от писмени произведения, съчинения, книгите на Свещеното писание, през общо название за писмен документ, до букви и дори изображения. Произведението на Черноризец Храбър „За буквите“ в своя старобългарски оригинал се нарича „О писменехъ“. Думата азбука възниква по-късно. Съставена е по подобие на един общ модел, заимстващ реда и названията на буквите от финикийското писмо, който преминава в гръцки и латински: думите за азбука се състоят от първите букви на самата азбука – alphabetum. Първите букви и в кирилицата, и в глаголицата носят имената А – азъ, Б – боукꙑ, и от свързването им се получава названието азбука. Съставят първата фраза Азъ боукꙑ вѣдѣ ‘Аз знам буквите’, тъй като имената на старобългарските букви в глаголицата и кирилицата, прочетени в определения ред с техните названия, образуват свързана мисъл с цел по-лесно запаметяване. Те носят духовния спомен за миналото, послание за ролята на писмеността и нейното овладяване – грамотността, основна ценност в съвременното общество.
в. „Аз-буки“, бр. 4, 23 – 29 януари 2020 г.