|
оглашèн, -а, -о, прил. Остар. 1. Църк. Който се готви да приеме християнството. Не, царице ‒ не ще се върне княз Бенеамин! С презвитер Йеремия отидоха някъде далек ‒ на оглашени слово да говорят! Н. Райнов. 2. Прен. Книж. Който е подготвен да влезе в едно движение или организация, но още не е приет. Не можех да си представя, че това е същият тоя човек,... който преди няколко месеца само беше ни посрещнал с такава радост в къщата си и с младенческо въодушевление беше дигал пред нас кръста да кълне оглашените. Величков.
|