|
огрубя̀вам1, -аш, несв.; огрубèя, -èеш, мин. св. огрубя̀х, прич. мин. св. деят. огрубя̀л, -а, -о, мн. огрубèли, св., непрех. Ставам груб; загрубявам. Виждате ли моята ръка ‒ / тая, рудничарската десница, / огрубяла от зарасли рани, / дето кърти черните кристали? Ив. Бурин.
огрубя̀вам2, -аш, несв.; огрубя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някого или нещо да стане грубо. Постоянните грижи, постоянните тревоги огрубяват мъжете. Вазов.
|