Речник

òгън, -ят, -я, мн. огньòве, òгъня (сл. ч.), м. 1. Запалени дърва, въглища и др., от които се отделя топлина, пламък и дим. Огънят в огнището весело пращеше. Елин Пелин. Ето лумнаха огньове, / сенки трепнаха край тях. П. П. Славейков. Светнаха огньове по мегданите и запяха игриви гласове. К. Петканов. || Обр. Слънцето упорито бе се спряло посред синия небесен купол и сипеше огън и жар от висините. Елин Пелин. 2. Разг. Разпалени въглени, жар или кибрит, които служат за запалване. Аз си увих цигара и му поисках огън. Вазов. Той държеше цигара и бъркаше в пояса си за огън. Йовков. 3. Разш. Пожар. Къщата още не бе засегната от огъня. Вазов. 4. Само ед. Диал. Висока температура у човек или животно поради болест. Старата не отиваше добpe. Имаше огън, мяташе се, дишаше тежко. Йовков. Горица се съвзе от огъня. Треската беше преминала. Ив. Хаджимарчев. || Прен. Горещина по лицето или тялото на човек появила се при смущение, срам или друго някакво преживяване. Лицето на Бръчков цяло пламна от огън. Вазов. 5. Прен. Блясък в очите, предизвикан от някакво преживяване, чувство. Непривичен, трескав огън светеше в очите ѝ. Вазов. Иван видя в очите му зъл огън и го досмеша. Елин Пелин. 6. Само ед. Прен. Силно желание при извършване на някаква работа, при изпълняване на някаква задача. Додето имаме ръце и крака... и огън в сърцата си, нашето отечество се има нужда от нас. Вазов. Народът въстана ‒ / ... / хиляди, / маса / народ: /... хиляди диви сърца / ‒ и огън във всяко сърце. Гео Милев. 7. Само ед. Воен. Стрелба. Топовният, пушечен и картечен огън се сливат в адски трясък. Л. Стоянов. Скоро от позициите се разнесе гъст пушечен огън, остро и припряно затрещяха минохвъргачките. Вежинов. Откривам огън. Прекратявам огъня. Преграден огън. Минен огън. Кръстосан огън. || Бой, сражение. Втори батальон... беше вече влизал в огън и гореше от нетърпение да спечели една по-бляскава победа. Вазов. 8. Като междум. Воен. Команда за започване на стрелба. Дава се команда.... ‒ За стрел-ба! Огън! Л. Стоянов. 9. Като прил. Прен. Жив, темпераментен, буен човек. Какво не изпатих, докле доведа тая болярка тука! Огън девойка ‒ с ножа ми искаше да се прободе. Ст. Загорчинов. || Който се отличава с особено силни качества. Почервихте ли яйцата? ‒ Ау, бульо Маринице, едни яйца станаха ‒ огън! Йовков. □ Бенгалски огън ‒ химическа смес, която при запалване дава ярък пламък и се употребява при илюминация. Бълвам (сипя) огън и жупел върху някого ‒ обикн. за слово, печат: обсипвам някого с ругатни, хули и клевети. Вадя кестените от огъня за другиго ‒ служа за оръдие на някого. Минал през огън и вода ‒ който е преживял много изпитания и се е калил сред тях. Наливам масло в огъня ‒ съдействам, спомагам за засилване на неприятни или неприязнени чувства и настроения. Намирам се между два огъня ‒ намирам се в много тежко положение, намирам се между две беди, заплашва ме опасност от две страни. Огън гори на главата ми ‒ намирам се в много тежко положение. Огън да те гори! (клетва) ‒ да те сполети много голямо нещастие! Огън и пламък ‒ за буен, темпераментен човек. С огън и меч (книж.) ‒ с насилие и с безпощадна жестокост.