|
огрàда ж. 1. Стена, плет, стобор, решетка и под. около нещо, за да го предпазва. Като манастирска ограда изправили се високи старинни стени, през тях и птичка да не прелети. П. Ю. Тодоров. Градината беше обградена с висок... гъст плет, а само към север не се простираше непроницаемата ограда. Цани Гинчев. Всяко дворче беше също така грижливо оградено с огладени колчета. ‒ За какво са всичките тия огради? ‒ учуди се Евстати. А. Гуляшки. Каменна ограда. Желязна ограда. Телена ограда. 2. Остар. Сграда. Според моето мнение, задачата на народния учител не се свършва е училищната ограда. Вазов. С разкаян дух, в монашеска ограда, / след изповед гореща, се прибрах. Величков. 3. Диал. Специално заградено място край село за добитък. В съседните огради заблеяли овце и запърпали кобили. Каравелов. Хергелетата и яловината свободно се скитаха денем из оградите, ядяха сламата до насита направо от саплъците. Йовков.
|