огнѝво, мн. -а, ср. Късче от стомана, обикн. извито, с която се удря кремък, за да се получат искри, от които се хваща огън; огнило. Натъпка чубучка и взе да цъка огниво да я запали. П. Ю. Тодоров. Кръстьо също си сви цигара,... взе огнивото, нагласи праханта, удари и с удивителна увереност поднесе праханта към цигарата си. Г. Караславов.
|