|
огòлвам, -аш, несв.; огòля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Събличам цялото тяло или част от него. Говори тогава...; лъжеш ли ‒ ето, като побратим Богдан ще те оголя. Ст. Загорчинов. 2. Отстранявам това, което покрива, закрива нещо, и го оставам голо; откривам. Някъде дъждът беше измил мазилката и оголил сивите ръбове на гранитните камъни. Хар. Русев. Късите и тесни ръкави на сакото му се смъкнаха чак до лактите и оголиха жилестите му ръце. Г. Райчев. Момчил го изгледа и пак предишната крива усмивка оголи белите му хубави зъби. Ст. Загорчинов. 3. Обезлесявам. В продължение на много векове топорът е оголвал тези непристъпни области от кичести и зеленолиствени лесове. Вазов. 4. Отнемам някому цялото състояние (имот и пари) и го оставям без нищо; ограбвам, сбирам. Я думай сега, Неделчо, / народа кой ни й съсипал, / cиp’маси кой е оголил, / кой тежък данък събира. Ц. Церковски. Оголиха ни! И ризите от гърбовете ни насмалко да продадат. А. Страшимиров. оголвам се, оголя се страд. □ Оголвам къщата (разг.) ‒ оставям къщата празна, без мебели и покъщнина. Наистина, страшно нещо е да ти оголят къщата за дълг, но свикнеш ли с тази мисъл, нищо. Ст. Костов.
|