огърлè. мн.-та, ср. Диал. Остар. 1. Ивица плат, ушита около вратната извивка на селска риза; яка. По синия долактаник, облечен въз дебела конопена риза с високо незакопчано огърле, личеше, че той е от далечните полски села. Елин Пелин. 2. Огърлица. Седнала Сара на трем високи, / тихом си ниже ситни бисери, / ситни бисери, златно огърле. Вазов.
|