Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
ом
омаганя
омаганявам
омаганяване
омагьосам
омагьосан
омагьосвам
омагьосване
омаен
омажа
омазвам
омазване
омайвам
омайване
омайник
омайница
омайниче
омайно
омайност
омалея
омаловажа
омаловажавам
омаловажаване
омаломощавам
омаломощаване
омаломощея
омаломощя
омаломощявам
омаломощяване
оман
омар
омара
омаскаря
омаскаря се
омаскарявам
омаскарявам се
омаскаряване
омацам
омацвам
омацване
омачкам
омачквам
омачкване
омая
омбрела
омбудсман
омега
омеквам
омекване
омекна
омекотя
омекотявам
омекотяване
омекча
омекчавам
омекчаване
омекчение
омерзение
омета
омировски
омитам
омитам се
омитане
омлет
омнибус
омнибусен
омоним
омонимен
омонимия
омотавам
омотаване
омотая
омраза
омразен
омразник
омразница
омразно
омразя
омразявам
омразяване
омрача
омрачавам
омрачаване
омръзвам
омръзване
омръзна
омъжа
омъжа се
омъжвам
омъжвам се
омъжване
омънвам
омънване
омъня
омърся
омърсявам
омърсяване
омършавея
омършавявам
омършавяване

омагьòсан, -а, -ο 1. Прич. мин. страд. от омагьосам. 2. Като прил. ‒ на който е направена магия. Копринените жички се спущаха покрай ушите ми и мене ми се струваше, че съм младият омагьосан цар, обърнат на метла и оставен зад вратата. Ст. Чилингиров. Омагьосан кръг (книж.) ‒ безизходно положение. И Стремски продължаваше да мисли напрегнато и да се върти все из същия омагьосан кръг пред неразрешима дилема. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.