омръ̀звам, -аш, несв.; омръ̀зна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Ставам досаден; дотягам. Изпърво моята работа ме поувлича. Ала скоро ми омръзва. Влайков. Но мене почва да ме плаши, / че ви омръзвам. К. Христов.