Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
ом
омаганя
омаганявам
омаганяване
омагьосам
омагьосан
омагьосвам
омагьосване
омаен
омажа
омазвам
омазване
омайвам
омайване
омайник
омайница
омайниче
омайно
омайност
омалея
омаловажа
омаловажавам
омаловажаване
омаломощавам
омаломощаване
омаломощея
омаломощя
омаломощявам
омаломощяване
оман
омар
омара
омаскаря
омаскаря се
омаскарявам
омаскарявам се
омаскаряване
омацам
омацвам
омацване
омачкам
омачквам
омачкване
омая
омбрела
омбудсман
омега
омеквам
омекване
омекна
омекотя
омекотявам
омекотяване
омекча
омекчавам
омекчаване
омекчение
омерзение
омета
омировски
омитам
омитам се
омитане
омлет
омнибус
омнибусен
омоним
омонимен
омонимия
омотавам
омотаване
омотая
омраза
омразен
омразник
омразница
омразно
омразя
омразявам
омразяване
омрача
омрачавам
омрачаване
омръзвам
омръзване
омръзна
омъжа
омъжа се
омъжвам
омъжвам се
омъжване
омънвам
омънване
омъня
омърся
омърсявам
омърсяване
омършавея
омършавявам
омършавяване

омотàвам, -аш, несв.; омотàя, -àеш, мин. св. -àх, св., непрех. 1. Навивам, намотавам около нещо. Тя се оръпки и отвори вратата, като омота поената кърпичка около китката на ръката си. Дим. Димов. 2. Връзвам някого, като навивам нещо около него. След туй притисна Аго към дирека и взе да го омотава с въжето. Йовков. Мушичката се беше вече заплела в сребърната мрежа. Паякът я омотаваше с жичката си като пашкулче. А. Каралийчев. 3. Прен. Заплитам, забърквам някого в нещо. Тъй го омотаха в сплетните си, че не знам как ще се оправи. омотавам се, омотая се възвр. и страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.