|
омрàзен, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който внушава, вдъхва омраза. И не само че съвсем вече му изстина тя, но му стана и омразна. Влайков. Баташки надзърна през прозореца и видя омразния си съперник, застанал спокойно на стълбите между двора и градината. Дим. Димов. Който прави все злини, / той е на светът омразен. П. Р. Славейков. □ Омразни билки (диал.) ‒ билки, които врачка дава да се пият или носят, за да се породи омраза.
|