Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
ом
омаганя
омаганявам
омаганяване
омагьосам
омагьосан
омагьосвам
омагьосване
омаен
омажа
омазвам
омазване
омайвам
омайване
омайник
омайница
омайниче
омайно
омайност
омалея
омаловажа
омаловажавам
омаловажаване
омаломощавам
омаломощаване
омаломощея
омаломощя
омаломощявам
омаломощяване
оман
омар
омара
омаскаря
омаскаря се
омаскарявам
омаскарявам се
омаскаряване
омацам
омацвам
омацване
омачкам
омачквам
омачкване
омая
омбрела
омбудсман
омега
омеквам
омекване
омекна
омекотя
омекотявам
омекотяване
омекча
омекчавам
омекчаване
омекчение
омерзение
омета
омировски
омитам
омитам се
омитане
омлет
омнибус
омнибусен
омоним
омонимен
омонимия
омотавам
омотаване
омотая
омраза
омразен
омразник
омразница
омразно
омразя
омразявам
омразяване
омрача
омрачавам
омрачаване
омръзвам
омръзване
омръзна
омъжа
омъжа се
омъжвам
омъжвам се
омъжване
омънвам
омънване
омъня
омърся
омърсявам
омърсяване
омършавея
омършавявам
омършавяване

омразя̀вам, -аш, несв.; омразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Правя някого да стане омразен. Горо ле, / горо зелена, / ... / имаш ли шума омразна, / да си омразиш Петкана, / да не живува с млад Стоян? Нар. пес. 2. Правя някои да се намразят; смразявам. Миленке, мила връстнице,... / зла дума не си казахме, / нито пък хора можеха / раздяла да ни разделят, омраза да ни омразят. Ц. Церковски. омразявам се, омразя се страд. и взаим.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.