Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
исихаст
исихаство
исихастки
иск
иска ми се
иска се
искам
искане
исков
искра
искрен
искрене
искрено
искреност
искрист
искрица
искрометен
искря
искря се
искърски
исландски
ислям
исо
испанец
испанка
испански
исполин
исполински
истерик
истерика
истеричен
истерически
истеричка
истерично
истерия
истина
истинен
истинност
истинската
истински
историзъм
историйка
историк
историко-филологически
историограф
историография
историографски
историцизъм
историчен
исторически
историчка
историчност
история
истукан

ѝскам, -аш, несв., прех. 1. Имам силно желание да получа нещо. Той беше се срещал вече с няколко първенци и беше искал пари на заем. Вазов. Стражарят погледна наоколо, сякаш искаше помощ, но пътят беше пуст. Елин Пелин. Искам хляб. Искам прошка. Искам извинение. Искам разрешение. || Разг. Определям, съобщавам цената на нещо. Колко искаш за яйцата? Колко да им искаме? Искат много скъпо. 2. Имам силно желание да извърша нещо или да се извърши нещо. Желаеше предишния мир и сговор и искаше да види двете си етърви помирени. Елин Пелин. Не мислеше и не искаше той до живот да е все ратай. Влайков. Искам да пътувам. Искам да ям. || Настоявам да стане нещо, да се извърши нещо; изисквам. Тя обичаше снахите и внучетата си, но се държеше строго с всички и когато кажеше нещо, искаше да бъде изпълнено. Елин Пелин. 3. Желая да се оженя за някого. Искал я бил друг, богат, него щяла да чака. Йовков. Тя ме иска, аз по нея / мир не зная, луд лудея. Яворов. 4. Нужно е, потребно е. Тая работа ще иска и много труд и много време и пак няма да се свърши. □ Искам думата — в събрание: пожелавам да говоря. Искам ръката (остар.) — правя предложение за женитба. Искам сметка някому — търся от някого отговорност за нещо. Не (малко) искам да зная (разг.) — не се интересувам от нещо, безразлично ми е, нехая. Бае Петко стана милионер и не иска да знае, че тук гладни хора има. Елин Пелин. Не искам да го (я) зная (разг.) — преставам да се интересувам от някого, не желая да имам нищо общо с някого. Впила очи в мечкаря, тя върви право към него и никого не иска да знае. П. Ю. Тодоров. Тъй (така) те искам (разг.) — за изразяване задоволство от някого. Тъй свирнѝ!... Така те искам — обади се Дядката. Елин Пелин.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.