|
истерѝчен, -чна, -чно, мн. чни, прил. 1. Който страда от истерия. Истерична жена. || Който се дължи на истерия, причинен от истерия. Истеричен припадък. Истеричен плач. 2. Който изразява силна нервна възбуда. През отворения прозорец се разнесоха истеричните крясъци на околийския началник. — Напред! Разпръснете ги! Дим. Димов. Истеричен смях.
|