Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
исихаст
исихаство
исихастки
иск
иска ми се
иска се
искам
искане
исков
искра
искрен
искрене
искрено
искреност
искрист
искрица
искрометен
искря
искря се
искърски
исландски
ислям
исо
испанец
испанка
испански
исполин
исполински
истерик
истерика
истеричен
истерически
истеричка
истерично
истерия
истина
истинен
истинност
истинската
истински
историзъм
историйка
историк
историко-филологически
историограф
историография
историографски
историцизъм
историчен
исторически
историчка
историчност
история
истукан

истерѝчно. Нареч. от истеричен. А Милан прихва да се смее — неудържимо, истерично, с изкривено лице, просто ще се пукне от смях. Св. Минков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.