и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
| исихаст
исихаство
исихастки
иск
иска ми се
иска се
искам
искане
исков
искра
искрен
искрене
искрено
искреност
искрист
искрица
искрометен
искря
искря се
искърски
исландски
ислям
исо
испанец
испанка
испански
исполин
исполински
истерик
истерика
истеричен
истерически
истеричка
истерично
истерия
истина
истинен
истинност
истинската
истински
историзъм
историйка
историк
историко-филологически
историограф
историография
историографски
историцизъм
историчен
исторически
историчка
историчност
история
истукан
|
истòрия ж. (гр.). 1. Наука за миналото на народите, основана на писмени и други паметници. История на България. 2. Наука за миналото на някой дял от науката или културата. История на музиката. 3. Само ед. Ход, развитие на нещо. Закони на историята. История на един живот. История на земята. Естествена история. 4. Произшествие, случка, приключение. Неговото скъперничество стана пословично. Селяните почнаха да разправят всевъзможни истории. Елин Пелин. Митя разправи на Рангов историята с италианеца. Стаматов. □ Влезе в историята — за забележително лице или събитие, които остават в паметта на хората. Историята мълчи (разг., ирон.) — за нещо, за което е неудобно, не трябва да се говори. Мина в историята (разг.) — за нещо, което става минало, изчезва, забравя се.
|