мѝгом нареч. 1. За много кратко време, за миг. Мигом, в блясък потопена, / шир лазурна се разкри / и над бюста на Шопена / падат първите зари. Лилиев. Стан също изгуби равновесие, залюля се и мигом почувствува, че пада във водата. Г. Райчев. 2. Изведнъж. Мярка се моята сянка пред мен ‒ / спра ли се мигом, и тя се запира. П. П. Славейков.
|