милỳвам, -аш, несв., прех. Остар. Милвам. И тамо ‒ нека ме целува / лъчът на тъжната луна, / зефир коса ми да милува, / едва да ме люлей вълна. Яворов. 2. Диал. Обичам, тача, почитам. Който ни милува, милуваме го, който ни яде душата, мразим го. Вазов. милувам се страд. и взаим.
|