мѝя, мѝеш, мин. св. мих, прич. мин. страд. мит, несв., прех. 1. Изчиствам нещо нечисто с вода или с вода и сапун. Мия ръцете си. Мия съдове. Мия под. Мия прозорци. 2. Поет. За река, море ‒ обливам, плискам. Пред мен се простира страна безконечна / кат морето равна, кат небето вечна. / Нозете ѝ крепки Черно море мий. Вазов. мия се възвр. и страд. Ръцете ни помръзнаха, като се миехме в ледената вода на Марица. Вазов.
|