Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
м
ма
ме
ми
мл
мн
мо
мр
му
мъ
мю
мя
му
муден
мудно
мудност
мужик
муза
музеен
музей
музика
музикален
музикално
музикалност
музикант
музикантка
музикантски
музиколог
мукава
мукавен
мукам
мукане
муквам
мукване
мукна
мулат
мулатка
мулатски
муле
мулетар
мулетарски
мулешки
мултимедиен
мултимедия
мумия
мундир
мундщук
муниции
муниционен
мура
мурафет
мургав
мургавина
мусака
мусандра
муселин
мусене
муска
мускал
мускул
мускулатура
мускулен
мускулест
мусон
мусонен
мустак
мустакат
мустачки
муся
мутафчийски
мутафчийство
мутафчия
мутвак
мутра
мууу
муфа
муфта
муфтаджия
муха
мухла
мухльо
мухлясам
мухлясвам
мухлясване
мухоловка
мухоморка
мухъл
муцуна
муцунест
муча
мучене
муша
муша се
мушама
мушамен
мушамичка
мушвам
мушвам се
мушване
мушене
мушица
мушичка
мушка
мушкам
мушкам се
мушкане
мушканица
мушкато
мушморок
мушмула
мушна
мушна се

мỳза ж. (гр.). 1. В гръцката митология ‒ една от деветте богини, покровителки на изкуствата и науката, които са вдъхновявали за творчество жреците на изкуството и науката. Мелпомена е муза на драматическото изкуство. 2. Прен. Остар. Източник на поетическо вдъхновение, който се е олицетворявал обикн. в образа на жена. На мойта Муза ликът вдъхновен / навред дружи ме, скръбен ил заемен, ‒ / тя песни сладки тихо ми шепти. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.