|
муцỳна ж. 1. Предната издадена част от лицето на животно. Припечеше ли юлското слънце, овцете се събираха на купчина, забождаха ниско муцуни и не мърдаха от място. Кр. Григоров. 2. Прен. Пренебр. Некрасиво, безобразно, с груби черти лице. Вратата се отварят и на прага се показва Гуньо Адвокатина със своята лисича остра муцуна. Ал. Константинов.
|