|
музикàлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е предназначен за музика. Музикална академия. Музикален институт. || В който се изпълнява музика. Музикален театър. Музикален салон. || С който се изпълняват произведения на музиката. Музикален инструмент. || При който се изпълняват произведения на музиката. Музикална вечер. || Който обслужва лица, които се занимават с музика. Музикален магазин. Музикално издателство. 2. Който се отнася до създаването на музика. Музикален творец. Музикално творчество. || Който се занимава с музика. Музикален педагог. Музикален критик. Музикални среди. || Който разбира и цени музиката. Музикална публика. 3. Който притежава способност точно да възприема, чувства или възпроизвежда музика. Аз сам мисля, че докторът не е твърде музикален. Йовков. Музикално ухо. Музикално дете. 4. Който звучи приятно; мелодичен. Той никога не бе подозирал, че българският език е тъй музикален. Вазов. Музикален стих.
|