Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
м
ма
ме
ми
мл
мн
мо
мр
му
мъ
мю
мя
му
муден
мудно
мудност
мужик
муза
музеен
музей
музика
музикален
музикално
музикалност
музикант
музикантка
музикантски
музиколог
мукава
мукавен
мукам
мукане
муквам
мукване
мукна
мулат
мулатка
мулатски
муле
мулетар
мулетарски
мулешки
мултимедиен
мултимедия
мумия
мундир
мундщук
муниции
муниционен
мура
мурафет
мургав
мургавина
мусака
мусандра
муселин
мусене
муска
мускал
мускул
мускулатура
мускулен
мускулест
мусон
мусонен
мустак
мустакат
мустачки
муся
мутафчийски
мутафчийство
мутафчия
мутвак
мутра
мууу
муфа
муфта
муфтаджия
муха
мухла
мухльо
мухлясам
мухлясвам
мухлясване
мухоловка
мухоморка
мухъл
муцуна
муцунест
муча
мучене
муша
муша се
мушама
мушамен
мушамичка
мушвам
мушвам се
мушване
мушене
мушица
мушичка
мушка
мушкам
мушкам се
мушкане
мушканица
мушкато
мушморок
мушмула
мушна
мушна се

музèй, -èят, -èя, мн. -èи, м. (гр.). 1. Учреждение, което има за задача да събира, пази и излага ценни исторически паметници, произведения на изкуството, естественонаучни сбирки и др. под. Читалището притежаваше множество римски предмети, турски ръкописи и документи от Възраждането. Всичко това заслужаваше да се подреди в музей. Дим. Димов. Къщата, в която е живял Вазов, сега е музей. Археологически музей. Етнографски музей. Природонаучен музей. 2. Сграда, в която се помещава такова учреждение.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.