Речник

нов, -а, -о, прил. 1. Който е направен или създаден наскоро, който наскоро се е появил. Противоп. стар, отдавнашен. Времето се промени и една нощ върху стария сняг наваля нов, пресен. Йовков. Нова рокля. Нова къща. Нов град. || Който е съвсем запазен, който не е изхабен, не е променил вида си. Противоп. стар, вехт. Тая дреха е още нова. 2. Който още не ни е познат, с когото (който) още не сме свикнали. Ненко лесно навикна на тоя нов живот. Влайков. Нов човек влезе в нашата къща. || Който още не е опознал нещо, не е свикнал с нещо. Като нови още в тоя град,... те не познаваха хората добре. Д. Немиров. 3. Който е сменил някой свой предшественик. Противоп. стар. А там далеч, далеч, дето се види черна точка и до нея пуши облаче, там една къщица чакала своите нови стопани. Дора Габе. Нов учител. Нов директор. Нов квартирант. || Още един; друг. Отговорът ми обаче не го задоволи и той ме обсипа с нова въпроси. Вазов. Тя посрещна с храбро спокойствие това ново изпитание. Величков. Той седна отново на стола на директора и запали нова цигара. Г. Караславов. 4. Който е качествено различен от това, което е съществувало по-рано. А над безкрайните поляни / гласът на слънцето звъни / и идат, бодри и засмяни, / очакваните нови дни. Хр. Радевски. Нови хора. Нов морал. Ново общество. 5. Който се отнася до близкото минало или до нашата епоха. Нашата нова поезия не се интересува от поезията на морето, от неговото стихийно величие. Вазов. Нова история. 6. Неизвестен по-рано, който е открит сега. Нова планета. Нов химически елемент. Нова машина. 7. Не същият като преди; променен. Момчил я изгледа дълго, погледна и лозата до нея и сякаш с нова очи видя Елена. Ст. Загорчинов. Виждам тоя въпрос в нова светлина. □ Нова година ‒ първият ден от годината. Нов-новеничък (разг.) ‒ съвсем нов. Нашетай ми, чедо, попримети ми и ако дохаждаш да ми посготвяш честичко, ще ти дам едно чадърче ново-новеничко. Чудомир. Новият свят ‒ Америка. Ново-вехто (разг.) ‒ известия за станали събития.