нòкът, -ят, -я, мн. нòкти, м. 1. Рогова покривка на края на пръст у човека. Тогава Еньо се обърна, заби остри нокти в лицето на брата си, почна да го драще. Елин Пелин. 2. Обикн. мн. Извити като бодли остри рогови завършеци в края на пръстите на някои животни и птици. Две ловджийски кучета се хвърлиха на пътя и като дращеха с ноктите си влажната пръст, се втурнаха върху кучето на Стояна. Дим. Талев. || Обр. Вчерашната ревност пак сграбчи Лепо в ноктите си. Елин Пелин. В ноктите на смъртта.
|