Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
н
на
не
ни
но
нр
ну
ню
ня
но
нобелов
нов
новак
новатор
новаторка
новаторски
новаторство
новела
новелист
новелистка
новеничък
новина
ново-
новобранец
новобрански
новобрачен
нововъведение
новогодишен
новогръцки
новодомец
новодошъл
новозаветен
новолуние
новоназначен
новообразуван
новооснован
новооткрит
новопокръстен
новопостроен
новороден
новоселец
новост
новота
новоучреден
нога
ногавици
ноември
ноемврийски
нож
ножар
ножарски
ножарство
ножица
ножици
ножички
ножница
ножовка
ножче
ноздра
нозе
нокаут
ноктюрно
нокът
номад
номадски
номенклатура
номер
номератор
номерация
номерирам
номериране
номинален
номинално
номинирам
номиниран
номоканон
нонпарей
норвежец
норвежка
норвежки
норка
норма
нормален
нормализация
нормализирам
нормализирам се
нормализиране
нормално
нормалност
нормани
нормански
нормативен
нормативност
нормирам
нормиране
нормировач
нормировачка
нормировка
нормировчик
нормировъчен
нос
носач
носачка
носен
носене
носест
носилка
носило
носител
носителка
носия
носле
нослив
носливост
носов
носовка
носово
носовост
носорог
носталгичен
носталгия
нося
нося се
нота
нотариален
нотариално
нотариус
нотация
нотен
нотирам
нотиране
нотификация
нотифицирам
нотифициране
нотка
нощ
нощви
ноще
нощем
нощен
нощес
нощеска
нощешен
нощница
нощувам
нощуване
нощувка
нощя

нос, носъ̀т, носà, мн. носовè, нòса (сл. ч.). м. 1. Орган на обонянието, който се намира на лицето у човека и на муцуната у животните. Мечката завря нос в тях и се опита да подуши миризмата на животното, което бе минало тая сутрин. Ем. Станев. Орлов нос. Чип нос. Вирнат нос. 2. Предната, заострена част на плавателен съд (лодка, кораб и др.). По корабите наоколо се трупаха любопитно немци и разглеждаха малкия кораб с грациозно извит нос. Д. Добревски. Един ден... видяха голяма пъстро украсена ладия да плава край брега. Широко триъгълно платно, закрепено на носа..., закриваше цялата задна част. Ст. Загорчинов. 3. Геогр. Вдадена навътре в морето част от суша. Лодката плуваше покрай скалисти мраморни брегове,... а след това заобиколи един нос и влезе в заливчето на Лимен. Дим. Димов. Нос Галата. Нос Калиакра. 4. Прен. Предна част, връх на обувка. От камъняците едната ми обувка силно се разпра на носа. Вазов. Виря нос (разг.) ‒ държа се гордо, надменно. Водя някого за носа (разг., пренебр.) ‒ подчинявам някого на волята си. Говоря (бъбря, мърморя и пр.) под нос (под носа си) (разг.) ‒ говоря тихо или неясно. Димовица не хареса мекушавостта на мъжа си, нацупи се и почна да бъбри нещо под носа си. Г. Караславов. Говоря през нос ‒ произнасям носово звуковете. Затварям някому вратата под носа (разг.) ‒ затварям я пред очите му в негово присъствие. Изваждам (изкарвам) някому нещо от (през) носа (разг., пренебр.) ‒ а) Създавам някому неприятности, отмъщавам му за нещо, което ми е направил. б) Непрекъснато до досаждане говоря някому, натяквам му за онова, което съм му дал или съм направил за него. Клюмна нос (остана с клюмнал нос, с провесен нос) (разг.) ‒ изпадна в отчаяние, отчая се. Натривам (изтърквам) някому носа (разг., пренебр.) ‒ скарвам се някому. Не вижда по-далече от носа си (разг.) ‒ за ограничен човек, който забелязва само тези неща, които непосредствено го засягат. Не смея (не мога) носа си да покажа някъде (разг.) ‒ не смея да отида, да се явя някъде. Под носа на някого (разг.) ‒ а) Много близко до някого (се намирам, съм). Дървеният материал не ни е под носа. Знаеш как го доставят! А. Гуляшки. б) Неодобр. В непосредна близост с някого (се извършвам, ставам), без той да види, да забележи, да узнае. Кметът... дърпаше настрана един от пазвантите и отчаяно го гълчеше: Под носа ви да окастрят топола колкото минарето на Султан Селим и вие да не усетите! Ух, говеда! Г. Караславов. Пъхам (завирам) си носа някъде (разг., неодобр.) ‒ намесвам се в чужда работа. Ще ми излезе от носа (разг.) ‒ ще ми донесе доста неприятности.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.