Речник

нòся, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Държа, имам нещо в ръце, на гръб, на рамо и се движа с него. Носеше на рамо кобилица с дрехи. Влайков. Аз носех прегърнат до гърдите си големия сноп иглика. Елин Пелин. На двора Генко Гинкин... носеше пеленаче дете на ръцете си. Вазов. Висок един човек стърчеше над главите на всички и носеше нещо на гърба си. Йовков. || Диал. За превозно средство ‒ возя, карам. Коля носеха снопи от всички страни и трупаха кладни като планини. Йовков. || Обр. Стрина Венковица без мъка носеше товара на домашните работа и грижите за всичко в къщи. Влайков. 2. Имам, държа нещо у себе си. Хранех се с коравия хляб, който носех в чантата си. Елин Пелин. Взе та измъкна свирката, която всякога носеше в пояса си. Влайков. Нося пръстен. Нося гривна. Нося очила. 3. Прен. Съхранявам, пазя, тая в себе си мисли, чувства, желания и пр. Това бяха хората, които бяха носили в гърдите си три месеца великата мечта за освобождението на отечеството. Величков. Петровица беше по-мека и носеше добри чувства в душата си. Елин Пелин. 4. Облечен съм, обут съм с нещо. Той носеше тъмнокафява фланела, кожухче без ръкави и панталони от селски шаяк. Дим. Димов. Мене повярвай, послушай / да си намериш късмета: / бяла ханъма да станеш, / злато, коприна да носиш. П. Р. Славейков. Нося траур. 5. Имам, притежавам някаква физическа или морална черта. Отвсякъде идат хора и бързат нататък... Всички носят по един недъг и по една надежда за изцеление. Елин Пелин. Всеки от нас е държал меч... и носи по някоя рана на снагата си. Вазов. И аз душа нося. 6. Имам, притежавам заглавие, прозвище и др., именувам се, наричам се, титулувам се, озаглавен съм. Ама оная висока канара... тя пък каква е? ‒ Тя носи име Еленов камък. А. Каралийчев. А внучката ще носи всичко: името, / очите, устните, косите ‒ на незримата. Багряна. Нося название. 7. В съчет. със съществителните вина, отговорност означава състоянието, признака, изразен от тези съществителни: нося вина ‒ виновен съм, нося отговорност ‒ отговорен съм. 8. За вятър, вода ‒ завличам, отнасям със себе си, с течението си. Виелица снега на кълбоци премята / и носи го в дола. К. Христов. А Галица буйна мътна тече, та си носи дърва и камъни. Нар. пес. 9. Идвам, стигам някъде с нещо, за да го оставя или предам; донасям, занасям. Влиза, носи ми кафе с мляко и разни сладкиши. Ал. Константинов. Кажете на госпожата, че аз ѝ нося едно нещо, което е изгубила вчера на Стромовка. Вазов. || Обр. И тръгна пак между народа със своите жизнерадостни песни, които носеха надежди. Елин Пелин. Ех, колко ми е драго и мене, като имаме така косачки, да ида да им нося обед. Влайков. || Прен. Съобщавам, донасям вест, новина, поздрав и под. Ида от града и лоши вести нося. Вазов. На болярина си носи много здраве от деспота и деспотицата. Ст. Загорчинов. || Прен. Давам (доход, печалба). Килифарев често навестяваше своя чифлик да наглежда кравите, които му носеха добра печалба. М. Марчевски. 10. За жена, женско животно ‒ развива се плод в утробата ми; бременна съм. Нося леко. Котката носи два месеца. 11. За женска птица ‒ отделям яйца; снасям. Има едни зли кокошки, гдето нито носят, нито мътят. Йовков. нося се страд. Две дини под една мишница не се носят. Погов. □ Какво те носи насам? (разг.) ‒ по каква причина идваш насам? Нося някого на ръце (разг.) ‒ грижа се, угаждам прекалено много на любим човек. Нося печат (отпечатък) (книж.) ‒ отразявам.