Речник

тлàскам, -аш, несв., прех. 1. Бутам силно, грубо някого; блъскам. Няколко минувачи грубо го тласкаха. Вазов. Стори ѝ се като че е на някоя дъска у сред морето, а талазите я тласкат, тласкат у някоя пропаст, дълбока, черна, тъмна, грозна. Мих. Георгиев. Кметът беше хванал Гърдьо за рамената и го тласкаше назад. Йовков. 2. Прен. Карам, подбуждам някого да извърши нещо; подтиквам. Любовта ги окрилява / и страхът ги тласка, / а потерята отдире / шуми, вика, кряска. Вазов. Обзе го тая безумна ярост, която често беше го тласкала в най-рискувани постъпки. Йовков. Ревност и мъка го тласкаха да върви. Елин Пелин. 3. Спорт. Хвърлям със засилване. Тласкам гюлле. тласкам се страд. и взаим. Това беше лобната скала, отдето се тласкаха големите престъпници. Вазов. Животните ту се втурваха едно към друго, ту внезапно отскачаха настрани и като сплитаха рогата си, започваха да се тласкат с всички сили. Ем. Станев.