Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
тлака
тлакана
тлакувам
тласвам
тласване
тласкам
тласкане
тласканица
тласна
тласък
тлеене
тлен
тленен
тление
тленност
тлея
тлъст
тлъстеене
тлъстея
тлъстина

тлèнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който подлежи на гниене, разлагане; не вечен. Но не! Той жив е пак в делата си свещени, / не мре духът велик — плът тленна само мре. Вазов. След земния живот в земята той почива — / не той: почива му там тленний прах един! П. П. Славейков. □ Тленни останки (книж.) — тялото на покойник. Кого погребват? На каква личност носят тленните останки? Елин Пелин.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.