Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
тю
тюл
тюлбен
тюлен
тюленов
тюрбан
тюрки
тюркоаз
тюркоазен
тюркски
тюрлия
тюрлюгювеч
тюрма
тютюн
тютюнджийка
тютюнджийски
тютюнджия
тютюнев
тютюнен
тютюница
тютюнище
тютюнопродавец
тютюнопроизводител
тютюнопроизводителен
тютюнопроизводство
тютюноработник
тютюноработничка
тютюнотърговец
тюфлек
тюх
тюхкам
тюхкам се
тюхкане

тю̀рки мн., ед. (рядко) тюрк, м. 1. Истор. Наименование на номадски народ, който около VI в. от н. е. създал обширна държава, която достигала от Монголия и северната граница на Китай чак до Черно море. 2. Наименование на всички народи, които говорят език от тюркското езиково семейство.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.