|
тютюнджѝя, -та, мн. -ѝи, м. 1. Остар. Човек, който отглежда или търгува с тютюн. Бай Андо, я ми претегли още двайсет и пет драма тютюн, казваше един дрипав, неопран и едър хъш на „народния“ тютюнджия. Вазов. 2. Разг. Човек, който обича да пуши тютюн; страстен пушач. Тютюнджия без кибрит и сватба без гайдар, не ми ги хвали. Погов.
|