утаèн1, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от утая1. 2. Като прил. Който е образуван чрез утаяване; утаечен. Утаени пластове.
утаèн2, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от утая2. 2. Като прил. Който е останал в тайна; скрит, укрит. Утаени мисли. Утаени чувства.