у̀трин, -та, мн. -и, и у̀трина ж. Сутрин. Утрините бяха росни, дишаше се дълбоко и приятно. Г. Караславов. Още от утринта денят беше облачен, навъсен, студен. Г. Райчев. В утрината щом запеят / твойте пролетни нивя — / с теб се радвам и живея, / златна българска земя! Сл. Красински.
|