у̀тро, мн. утрà, ср. 1. Времето през първите часове на деня; сутрин, утрин. Върху далечната, загадъчно хубава сграда падаше нежният пурпур на утрото. Йовков. Хладкото утро ободри още повече опълченците. Дора Габе. Полунощ едва измина, / ведро утро подрани. Лилиев. 2. Предобедна забава1, обикн. ученическа. Не я пущаше никъде — на вечеринка, на ученическо утро, на танц. Л. Стоянов. Вчера бе ни утрото годишно, / ти не бе ли да ни видиш там? Ас. Босев. Естрадно утро. □ Добро утро — поздрав при среща сутрин или при ставане сутрин от сън. Портретът ти стои като жив на масата ми и всяка заран му казвам „добро утро“. Вазов.
|