у̀тренник, мн. няма, м. Лек вятър, който духа сутрин; сутренник. По дворовете шумоляха ранобудни селяни. Полайваха кучета, пееха петли. Хладен утренник повяваше. Кр. Григоров. От време на време утренникът разклащаше върховете на дърветата. Ст. Загорчинов.
|