|
цвèтен,1 -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до цвете, до цъфнал цвят. Цветно венче. Цветен прашец. Цветна чашка. 2. Който дава цвят; цветоносен. Цветни пъпки. Цветни клонки. 3. Който е насаден, обрасъл с цветя. Цветна градина. Цветна леха. Цветна поляна. Цветни площи. 4. Който е от цветя. Цветна украса. Цветен накит. Цветна растителност. || Който изобилствай с цветя. Цветна пролет. Цветен май. □ Цветна неделя (църк.) — неделният ден преди Великден; Цветница. Цветно зеле — карфиол.
цвèтен2, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от цвят2. Цветен молив. Цветна хартия. Цветно стъкло. Цветна картичка. Цветен филм. □ Цветна металургия — металургия за цветни метали. Цветна слепота — далтонизъм. Цветни метали — индустриални метали, освен желязото.
|