Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
цванец
цвекло
цвеклов
цвеклопроизводител
цвеклопроизводителен
цвеклопроизводителски
цвеклопроизводство
цветар
цветарка
цветарник
цветарница
цветарски
цветарство
цвете
цветен
цветист
цветисто
цветница
цветоносен
цветущ
цветясам
цветясвам
цветясване
цвик
цвилвам
цвилване
цвилене
цвилна
цвиля
цвък
цвъкам
цвъкане
цвъквам
цвъкване
цвъкна
цвъркало
цвъркам
цвъркане
цвърквам
цвъркване
цвъркна
цвъркот
цвъртеж
цвъртене
цвъртя
цвърча
цвърчене
цвят

цвъртя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. цвъртя̀л, -а, -о, мн. цвъртèли, несв., непрех. За птици и някои животни — издавам високи, отсечени звуци; цвъркам, цвърча. Лястовичките, весели другарки на пролетта, се стреляха ниско над покривите и цвъртяха радостно около гнездата си. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.