Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
цванец
цвекло
цвеклов
цвеклопроизводител
цвеклопроизводителен
цвеклопроизводителски
цвеклопроизводство
цветар
цветарка
цветарник
цветарница
цветарски
цветарство
цвете
цветен
цветист
цветисто
цветница
цветоносен
цветущ
цветясам
цветясвам
цветясване
цвик
цвилвам
цвилване
цвилене
цвилна
цвиля
цвък
цвъкам
цвъкане
цвъквам
цвъкване
цвъкна
цвъркало
цвъркам
цвъркане
цвърквам
цвъркване
цвъркна
цвъркот
цвъртеж
цвъртене
цвъртя
цвърча
цвърчене
цвят

цвѝлвам, -аш, несв.; цвѝлна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Издавам късо цвилене. Двата коня се впуснаха един срещу други, цвилнаха, изправиха се и се заловиха за вратовете като лами. Цани Гинчев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.