Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
цванец
цвекло
цвеклов
цвеклопроизводител
цвеклопроизводителен
цвеклопроизводителски
цвеклопроизводство
цветар
цветарка
цветарник
цветарница
цветарски
цветарство
цвете
цветен
цветист
цветисто
цветница
цветоносен
цветущ
цветясам
цветясвам
цветясване
цвик
цвилвам
цвилване
цвилене
цвилна
цвиля
цвък
цвъкам
цвъкане
цвъквам
цвъкване
цвъкна
цвъркало
цвъркам
цвъркане
цвърквам
цвъркване
цвъркна
цвъркот
цвъртеж
цвъртене
цвъртя
цвърча
цвърчене
цвят

цвят1, цветъ̀т, цветà, мн. цветовè, цвя̀та (сл. ч.), м. 1. Част от растение, съставена от венче, обикн. с обагрени листа, които обкръжават плодник и тичинки, служеща като орган за размножаване. 2. Диал. Плесен отгоре на вино, оцет, туршия и др. 3. Обикн. членувано. Прен. Най-отбраните хора от известно общество, от известна област в живота. Цветът на интелигенцията. Цветът на обществото.

цвят2, цветъ̀т, цветà, мн. цветовè, цвя̀та (сл. ч.), м. Свойство на едно тяло да предизвиква определено зрително усещане в съответствие със спектралния състав на отразеното или изпусканото от него излъчване, напр. червено, синьо, зелено и др. □ Изгубвам цвета на лицето си — пребледнявам.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.