Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
ще
щедро
щедрост
щедър
щека
щекер
щекотлив
щекотливост
щемпел
щемпелувам
щемпелуване
щене
щение
щепсел
щерка
щеркин
щерна
щеславен
щеславие
щета
щетен
щетно

щèдрост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от щедър. В зелените кълнове ти виждаш и тържеството на труда си, и щедростта на земята. Йовков. Неговата щедрост е известна. 2. Щедър дар или постъпка. Трогнат съм от тази щедрост.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.