щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
| ще
щедро
щедрост
щедър
щека
щекер
щекотлив
щекотливост
щемпел
щемпелувам
щемпелуване
щене
щение
щепсел
щерка
щеркин
щерна
щеславен
щеславие
щета
щетен
щетно
|
щèдър, -дра, -дро, мн. -дри, прил. 1. Който дава, без да се скъпи, който оказва широка и безкористна материална помощ. Много е, господине! — почна да протестира лекарят. — Вие сте прекалено щедър. Дим. Димов. Щедър дарител. || Поет. Който дава, ражда в изобилие плод; благодатен. Тука земята не е много щедра, нейните ниви раждат оскъдно зърно. А. Каралийчев. || Прен. Който не пести думи, усилия и др., за да похвали или възнагради някого. Любезните момци, любимци на жените, / са шумни в любовта и щедри на хвалбите. Ас. Разцветников (превод). 2. Който е даден с добра воля, обикн. в голямо количество. Хаджият беше дал щедра помощ за училището — петдесет наполеона. Вазов. Щедър дар.
|