Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
ще
щедро
щедрост
щедър
щека
щекер
щекотлив
щекотливост
щемпел
щемпелувам
щемпелуване
щене
щение
щепсел
щерка
щеркин
щерна
щеславен
щеславие
щета
щетен
щетно

щèтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Напразен, безполезен, безплоден. Но усилията ми да я съзра останаха щетни. Величков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.