Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
щиглец
щик
щипало
щипане
щипвам
щипване
щипка
щиплив
щипливост
щипна
щипок
щипци
щипя
щир
щирица
щит
щитовиден
щитоносен
щифал
щифт

щик, щѝкът, щѝка, мн. щѝкове, щѝка (сл. ч.), м. (хол.). Островръхо хладно оръжие, което се поставя на някои войнишки пушки за ръкопашен бой. А се случваше да останем и без патрони, само с щиковете си срещу турчина. Дим. Талев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.