Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
щиглец
щик
щипало
щипане
щипвам
щипване
щипка
щиплив
щипливост
щипна
щипок
щипци
щипя
щир
щирица
щит
щитовиден
щитоносен
щифал
щифт

щиплѝв, -а, -о, прил. Който щипе (в 5 и 6 знач.). Заедно със свечеряването и студът ставаше по-щиплив. Вазов. Водата беше студена и имаше малко възкиселичък щиплив вкус. Елин Пелин.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.