Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
щиглец
щик
щипало
щипане
щипвам
щипване
щипка
щиплив
щипливост
щипна
щипок
щипци
щипя
щир
щирица
щит
щитовиден
щитоносен
щифал
щифт

щѝпка1 ж. 1. Приспособление с пружинка, за прикрепване на прострени дрехи и под. Кожите да не се коват при сушене, а да се окачват с щипки. Щипки за пране. 2. Различни приспособления за прихващане или прибиране на коса при къдрене, оформяне на прическа и пр.; фиба, шнолка, маша. 3. Само мн. Рядко. Щипци. Нагорещената игла се хваща с щипки. 4. Подобен на клещи преден крайник у някои животни, като рак, попово прасе и др. Морските вълни изхвърлят раци с големи щипки. Ако паднете — ще ви ощипят. А. Каралийчев.

щѝпка2 ж. Разг. Количество от нещо, което може да се задържи с 2 — 3 пръста. Сложи една щипка сол в яденето.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.