безвъзвра̀тен - единствено число, мъжки род, нечленувано безвъзвра̀тния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безвъзвра̀тният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безвъзвра̀тна - единствено число, женски род, нечленувано безвъзвра̀тната - единствено число, женски род, членувано безвъзвра̀тно - единствено число, среден род, нечленувано безвъзвра̀тното - единствено число, среден род, членувано безвъзвра̀тни - множествено число, нечленувано безвъзвра̀тните - множествено число, членувано
1 окончателен - безапелационен (спец.) - дефинитивен (книж.) - безвъзвратен - неотменим 2 непоправим - неотменен - безвъзвратен - невъзвратим - необратим
БЕЗВЪЗВРА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не може да се върне, изгубен завинаги; невъзвратим. С мълчанието си те подчертаха дълбоката си скръб и привързаността си към тоя, за когото тя бе дошла, но — уви! — не можеше да намери сред тях .. Тя разбра това и, понеже не желаеше да им напомня за безвъзвратното минало, седна и се опита да вземе участие в забавленията им. Ив. Мартинов, ДТ, 266.
2. Който не може да се отмени, промени; неотменим, неотвратим, категоричен.