оконча̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано оконча̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член оконча̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член оконча̀телна - единствено число, женски род, нечленувано оконча̀телната - единствено число, женски род, членувано оконча̀телно - единствено число, среден род, нечленувано оконча̀телното - единствено число, среден род, членувано оконча̀телни - множествено число, нечленувано оконча̀телните - множествено число, членувано
1 ясен - окончателен - решителен - категоричен 2 краен - окончателен - последен - дефинитивен (книж.)3 окончателен - безапелационен (спец.) - дефинитивен (книж.) - безвъзвратен - неотменим
ОКОНЧА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е последен, получен е като краен резултат и не подлежи на по-нататъшно обсъждане, преразглеждане или отмяна.
Вашето мнение ще бъде присъда окончателна за мене. Ив. Вазов, Съч. IХ, 66. Все по-често военните съдилища започнаха да издават такива присъди — окончателни присъди, които не подлежат на обжалване. Г. Караславов, Т, 100. Само вселенският събор може да бъде висша черковна власт, само неговите решения са окончателни. (превод) ПСп, 1873, кн. 7-8, 57. Ние трябва да се бием докрай, до последния човек, до окончателната победа! Ст. Цанев, С, 50. Ще поставим окончателните годишни оценки. Л. Александрова, ИЕЩ, 324.Виж повече2. Остар. Книж. Който е последен, краен по ред или се отнася до окончание (в 1 и З знач.). „Що е склонение? Променение на падежите во окончателния слог.“ Т. Хрулев, БГ, 12. Око и ухо в множественото число изменуват окончателните си букви: к на ч, х на ш. Ив. Момчилов, ДБ (превод), 20. Окончателното изменение на името, в различно отношение към предмета, ся именува падеж. Г. Миркович, КМБП, 9.