решѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано решѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член решѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член решѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано решѝтелната - единствено число, женски род, членувано решѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано решѝтелното - единствено число, среден род, членувано решѝтелни - множествено число, нечленувано решѝтелните - множествено число, членувано
1 решителен - решаващ - съдбовен - съдбоносен - фатален 2 недвусмислен - решителен - безусловен - безпрекословен (книж.) - изричен - категоричен - безапелационен (книж.) - императивен (книж.) - ултимативен (книж.)3 важен - критичен - решителен - решаващ - критическиВиж повече
РЕШЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който бързо и без да се колебае взема решения.
Експедицията ще бъде много тежка, на мен ми е нужен млад, решителен и издръжлив човек. П. Вежинов, ГА [еа]. Доктор Васил поиска да тръгне за Перущица, ..; но Бенковски не го отпусна, защото не искаше да се лиши от един способен и решителен човек. З. Стоянов, Съч. І [еа].Виж повече2. Който е най-важен, най-съществен, от който зависи по-нататъшният развой или изходът на нещо; решаващ. Тоя път той искаше да изненада злосторниците с бързи и решителни мерки. Й. Йовков, Ж 1945, 232. От Цариград се очакваше да дойде решителният отговор по спора. Д. Талев, ЖС, 358. Василий се готвеше за решителен поход срещу българите. А. Дончев, СВС, 107. Залови се да събира войска, да кове оръжия и да строи кораби за решителния бой. А. Каралийчев, В, 138. Решителната битка между българските и византийските войски станала през 917 г. при река Ахелой. Ист. VII кл, 24. Сега му е времето да направим последната и решителна крачка. В. Друмев, И, 17.
3. За момент, минута и под. — в който се определя, решава по-нататъшният развой или изходът на нещо; решаващ. — Селото на тебе гледа, Хаджи. Ти баща, ти майка... В тая решителна минута старците наведоха очи и чакаха да чуят какво щеше да каже Хаджи Драган. Й. Йовков, СЛ, 169. Струваше му се, че в последния, в решителния момент ще се яви някаква непредвидена пречка, току на излизане някой ще посегне, ще го хване за яката и ще го тикне обратно в мазето. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 332.
4. Който не допуска възражения или компромиси; убеден, категоричен. — Колкото сме, толкова — отсече дребен мъж с малка плешива главичка. .. Този остър решителен тон не отговаряше на фигурата му, но в него имаше някаква увереност, която не всеки можеше да покаже на такова място. Г. Караславов, СИ, 119. — Не, не, освободете ме, не мога!... Решителният отказ на Спасов не се хареса на Станкулов. М. Марчевски, П, 232.
5. Който изразява твърдост, категоричност, непоколебимост. Той се изправи с решителен вид пред човека на властта и заговори. Ив. Вазов, Съч. VI, 79. Кметът вдигна глава и спря изпъкналите си очи срещу старата. Тя се смути от тоя решителен поглед и се сви на ниското столче, подплашена. Елин Пелин, Съч. IV, 162. Методи с решителни крачки се запъти към къщи. М. Грубешлиева, ПП, 212.