безпрекосло̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано безпрекосло̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безпрекосло̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безпрекосло̀вна - единствено число, женски род, нечленувано безпрекосло̀вната - единствено число, женски род, членувано безпрекосло̀вно - единствено число, среден род, нечленувано безпрекосло̀вното - единствено число, среден род, членувано безпрекосло̀вни - множествено число, нечленувано безпрекосло̀вните - множествено число, членувано
1 покорен - робски - безропотен - безпрекословен - овчедушен (разг.; пренебр.) - рабски (книж.; поет.)2 недвусмислен - решителен - безусловен - безпрекословен (книж.) - изричен - категоричен - безапелационен (книж.) - императивен (книж.) - ултимативен (книж.)
БЕЗПРЕКОСЛО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който става без възражение; безропотен. Стълпени в гъсти редици по родове, села и задруги, смоляните мълчаливо, с безпрекословно подчинение пред волята на старейшините, чакаха знака за тръгване. А. Дончев, СВС, 794. Искаме от тях [войниците] безпрекословно подчинение, а се обръщаме към организацията само когато трябва да проведем някоя акция или да накажен някого. К. Кръстев, К, 206. Безпрекословно изпълнение на наредбите.
2. Който не търпи възражение; категоричен. Кандидатите са много. Но тях грижливата майка е изучила и преценила основно и с безпрекословното си категорично мнение за всеки един ги представя на дъщеря си като неподходящи, малоценни или нежелани. М. Кремен, РЯ, 319. Той беше привикнал и на бащината си безпрекословна власт. Т. Влайков, Съч. II, 93. И говорът ѝ бе пъргав, настойчив, безпрекословен. Бл. Димитрова, ОтО, 21.
3. Остар. Който изпълнява всичко без възражение, без да се противопоставя; безропотен, покорен.